76 години от смъртта на Яни Попов – авторът на “Ясен месец”
Яни Попниколов Янев, известен още като Яни Попов, е роден в с. Карахадър, близо до Лозенград. Той е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на Илинденско-Преображенското въстание и автор на въстанническия марш „Ясен месец“, койт се счита за неофициален химн на Странджа. Наричат тази песен още и “Странджанската марсилеза”.
Попов е учил в Лозенград и в Одрин. Две години е учил за ковач в Чорлу. Роден е през септември 1876 г. Баща му е свещеник и животът на бъдещия комита преминава главно в черквата, където баща му служи.
В началото на 1893 г. се запознава с Лазар Маджаров. През ранната пролет Лазар Маджаров, вече като нелегален, придружава Гоце Делчев при обиколката му в Лозенградско и Странджа. Поканен на среща в къщата на лозенградската попадия Полихронова е и Яни Попов, тогава на 23 години. Заговорите за борба и национално освобождение ставали все по-чести.
На Илинден, 20 юли 1900 г., Георги Шопов от с. Каваклия съобщава, че лозенградските учители са арестувани, и предлага на Попов да бягат заедно в България. На 27 юли полицаи и джандарми заградили хармана надвечер, но Яни Попов успял да избяга, стигнал в с. Каваклия, където заедно с Георги Шопов, Киряк Ковачев и Георги Хаджидимитров, стигнали до Бургас като преминали през селата Момина църква и Факия . Турските власти правят опит за залавянето му като подмамват бащата на Яни Попов да се прибере в родното им село с обещания за „свободен” живот, но не след дълго свещеника Никола Янев Бъчваров е арестуван и изпратен на заточение в Паяс кале за три години. Подпомогнат и от други бегълци от Тракия Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас – Поморие.
За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и „смъртни дружини“. На конгреса на Петрова нива Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват.
След потушаването на Илинденско-Пребраженското въстание Яни Попов действа с четата си из Странджа до Младотурската революция. През 1904 г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в Ортакьой. Участва в създаването и изграждането на Тракийската организация в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.
Яни Попов умира на 20 януари 1945 г.
