143 години от Баташкото клане

В дните от 13 до 18 май (от 1 до 5 май по стар стил) се навършват 143 години от Баташкото клане, извръшено веднага след потушаването на Априлското въстание.

Членове на ТД Странджа почетоха паметта на батакчани и на милионите жертви на геноцид през дългите години на османското иго. В тази връзка председателя на Тракийско дружество Странджа каза в реч пред представители на секциите на дружеството:

"Днес е ден за равносметка. Като разгръщаме пожълтелите страници на историята, няма как да не отдадем почит към мъчениците от Батак, както и към оцелелите по чудо от Баташкото клане. Като си спомняме и пазим памет за миналото, по-лесно ще осъзнаем някои процеси, които текат в настоящето."

По-долу ще цитираме думите на Захари Стоянов, с които започва главата "Въстанието в Батак" от "Записки по българските въстания":

"На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любяще своята родина, да присъствува с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, славният и злочести Батак! Дали ще да се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянието само на твоето собствено име? Не вярвам. Ако в разстояние на петстотин години е пламвала тук-там искра, която е показвала, че българинът живее и която е била за увеличение славата на българския народ, то твоето пепелище, размесено с костите на твоите жертви, заема първо място между тия събития. Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! Аз обожавам хиляди пъти повече най-последния борец измежду твоите юнаци, с кремъклийката пушка, с късата абичка, с опънатите цървулци, отколкото дебеловратестия надут генерал, възседнал на бял ат, със златни копчета и с брилянтена сабля… Аз се кланям пред твоите брястови и черешови топове, които се пукаха на първо изгърмявание, тия са за мене по-драгоценни, по-святи и по за предпочитание, отколкото страшните, но чужди крупове и митральози, гърмежът на които, колкото и да е той приятен за нашия слух, всякога ще да си остане чужд."