Книгите за Тракия – рецензия от Лазар Налбантов

Книга за Тракия от Д. Шалапатов

 

Рецензия на кнжнината за Тракия от историка и народен певец Лазар Налбантов.

Има няколко автора, които са посветили голяма част от живота си на изследване и описване на събитията и личностите в Тракия, така щото потомците да не се лутат из тъмното, но да знаят всичко за своя произход и истината за Тракия и тракийските българи.

Сред авторите, написали важни книги за Тракия и тракийци трябва да споменем Анастас Разбойников и баща му Спас Разбойников с техните научни трудове за Тракия, сред които може да споменем “Обезбългаряването на Западна Тракия”, “Тракийски сборник”, “Населението на Южна Тракия”, “Апостолите на свободата в Одринска Тракия” и др.

Трябва да споменем и Христо Караманджуков, първия председател на Тракийския научен институт, създаден през 1934 година с цел да изучава Тракия и тракийското население. Той написва трудът “Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903”.

От съвременните автори трябва да обърнем внимание на Димитър Шалапатов и неговата книга “Българските християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия”. Самият Шалапатов е потомък на тракийски българи и темата за Тракия живо го интересува.

Констатацията на автора е, че действията на гръцките власти през двайсетте години на 20 век довеждат до обезбългаряване на големи области в Беломорска Тракия, Ксантийския регион, изначално населени с етнически българи. През 1941 териториите минават под българска власт, но за кратко. Тези области биват предадени на Гърция след края на Втората световна война. Този регион в рамките на няколко десетилетия претърпява двойна катастрофа – той е веднъж изваден от територията на България след несправедливия Ньойски договор от 1919 г, въпреки изричните клаузи, според които България трябва да има излаз на Бяло море, но това никога не се случва. След това, в средата на 40-те години на 20 век отново е предаден под властта на Гърция. И при първото и при второто събитие тракийските българи биват масово преследвани, интернирани и принуждавани насилствено от гръцките власти да напуснат родните си места, в които живеят от столетия, и да бягат към България. Гръцката страна утвърждава, че в Беломорска Тракия вече няма българоезично население, но авторът Шалапатов лично е обикалял тези земи и от първа ръка разказва как е чувал българска реч по тези места.

За щастие не всичко е загубено и Шалапатов съобщава за множество стари манастири, църкви и други сгради, останали запазени и свидетелстващи за българското присъствие в Беломорска Тракия.

Огромна изследователска работа е извършил Шалапатов по време на обиколките си, но също и преди да започне работа на терен, той е направил солидна подготовка по тракийската тематика и се е запознал с наличната тракийска литература.

Получила се е книга, която може да се нарече енциклопедия за българските западно-тракийски селища.

Друг важен елемент в тази книга са отличните снимки, правени на място от самият автор. Димитър Шалапатов е установил и още едно важно нещо - нови имена на селищата, които са били прекръстени през годините. Така сега наследниците на тракийските българи лесно ще открият следите на дедите си по тракийската земя.