Историята и културата на Тракия – древна и съвременна – от Лазар Налбантов, II-ра част

Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия.

Продължение от I-ва част.

Тракийските и други древни съкровища, които промениха историята на България и света.

На първо място, разбира се, трябва да споменем уникалното панагюрско тракийско златно съкровище. То е открито случайно край Панагюрище през 1949 година, когато братя Дейкови копаят глина в двора на местната керамична фабрика. Съкровището поразява с изключителната си елегантност и сложност на изработката. Състои се от 9 съда с общо тегло над 6 килограма чисто злато – 4 ритона, 3 стомни, голяма амфора и разлят съд. Било е изработено преди около 2400 години.

Панагюрското тракийско съкровище

Учените смятат, че е принадлежало на високопоставен тракиец, може би на самият цар Севт III-ти.

Оригиналът на съкровището е практически безценен, съкровището е наистина уникално. Най-интересна е голямата амфора, върху която има изобразени 7 човешки фигури, а дръжките и представляват кентаври. Стомните са антропоморфни, изработени във форма на женски глави, а ритоните са зооморфни и представляват глави на животни – елен, овен и козел.

Амфората има два отвора за пиене на вино, което озадачава учените и по този повод има различни предположения. Едното тълкуване е, че амфората е била специален съд, с който се изпълнявал ритуал по “побратимяване”. Двама приятели, за да потвърдят приятелството си, са пиели вино едновременно от един съд или са наливали едновременно чашите си.

На второ място трябва да споменем безценната погребална маска на тракийския цар Терес. Открита е при археологически разкопки през 2004 година близо до град Шипка от Диана Димитрова, съпругата на археолога Георги Китов. Отново уникална тракийска изработка от края на V век преди н.е., тежка около 700 грама 24 каратово злато. Както казва археолог Китов – само с тази маска България може да изплати външния си дълг, толкова голяма е ценността и значението на този културен артефакт.

Златната маска на цар Терес

При такива изключителни постижения на древните тракийски майстори в обработката на злато, не е чудно, че те са били и забележителни бижутери. За някои може би ще бъде интересно да разберат с какви бижута са се закичвали знатните тракийки. Тук долу ще дам два примера - снимки на автентични златни тракийски обеци и златна тракийска огърлица. Ако желаете, може да ги видите на живо - огърлицата е в историческия музей в Казанлък, а обеците - в музея във Враца. И двата накита са датирани 4-ти век преди новата ера. Макар че са на близо две и половина хилядолетия, те по нищо не остъпват на съвременните бижута:

Древна тракийска огърлица

Древни тракийски обеци

Но това все още не са най-интересните находки.

Историците от цял свят признават, че най-ранното известно обработено злато в света е намерено в България – това е знаменитото златно съкровище от Варненския некропол. Открито е през 1972 година. Чрез радиовъглеродно датиране учените определят възрастта му на приблизително 6500 години. Във Варненският некропол са открити обработени парчета злато с общо тегло от около 6 килограма. Някои от тях са златни накити. Вероятно най-ценната находка представлява уникален златен скиптър, символ на върховна власт. Това съкровище е по-голямо и по-старо от всички подобни находки в Месопотамия и Египет.

Най-старото обработено злато в света

Самият некропол се смята за един от най-ценните археологически обекти в света, който разкрива части от историята и културата на древната цивилизация, съществувала по тези земи.

Но дори и “най-старото златно съкровище в света” все още не е най-древния артефакт, открит по българските земи.

През 2012 година най-авторитетни издания в света, включително и National Geographic съобщиха, че вероятно в България е открито най-старото селище в света.

https://www.nationalgeographic.com/history/article/121107-europe-oldest-town-bulgaria-walls-science

Става дума за разкопки край град Провадия, при които са открити каменни стени и керамика, като възрастта им е опрелена на почти 6700 години, т.е. те са поне с 1000 години по-стари от най-старите известни артефакти на гръцката цивилизация. По-стари са и от всичко, открито в Месопотамия или Египет. Археолозите са нарекли древния град “Солницата”.

Стените на селището са каменни, 3 метра високи и 1,8 метра дебели – истинска  непревземаема крепост, която е трябвало добре да защитава големите си богатства. В разкопките се включват американски археолози, които отбелязват изключително дебелите стени на града, което не е обичайно за тази епоха и може да говори както за богатствата му, така и за агресивното му обкръжение. Този древен град е съществувал и в него се е развивала бурна търговия със сол, месо, керамика и метални изделия “много преди първото колело да се търкулне из Европа”, както отбелязват авторите в статията на NatGeo. Ако се чудите как древните са превозвали стоките си, при условие, че самото колело още не е съществувало като технология – това е ставало с каруци тип “шейна”.

Въпреки че се намира на територията на България и на древна Тракия, селището “Солницата” е толкова старо, че вероятно принадлежи към цивилизация, за която нямаме почти никакви сведения. Можем само да предполагаме, че това са предците на по-късните тракийски племена, за които имаме по-подробни сведения.

От тракийските светилища, които са проучени и се намират в очертанията на съвременната област Тракия, задължително трябва да споменем Перперикон в Родопите и тракийското светилище на Мишкова нива в Странджа.

Перперикон (на древнотракийски Перперек), е не просто светилище, а цял скален тракийски град на възраст 2500 години. Разположен е на 15 км от Кърджали. Важна част от този древен град е огромно светилище на изключително почитания от тракийския народ бог на виното и веселието Дионис. Освен храма на Дионис, в Перперикон има също и много жилища, изсечени в скалите, каменни улици, Акропол.

Местността Мишкова нива е разположена в Странджа планина, на около 4 километра от Малко Търново. Тук се намира най-старото тракийско светилище в Странджа.

Тракийският обреден комплекс на Мишкова нива представлява няколко концентрични кръга, оформени от тежки дялани каменни блокове, по няколко тона всеки, с куполно помещение, разположено в средата. Към куполната камера води дълъг каменен коридор.

Доколкото вътре в комплекса не са открити погребения, то учените смятат, че обекта на Мишкова нива не е гробница, а древен тракийски храм. Датиран е около 5 век преди н.е.

Колкото и да е груба и неточна аналогията, но все пак може да се каже, че това е древен тракийски аналог на нашите параклиси. Тук нашите тракийски предци са извършвали важни религиозни обреди.

Тракийското светилище в Странджа, местност Мишкова нива