Разорението на тракийските българи - лекция по темата от Лазар Налбантов

 

Книгата на Л. Милетич

Резюме от лекцията на историка и певец на народни песни Лазар Налбантов на тема “Разорението на тракийските българи”.

Беломорска Тракия, особено западната част на Тракия, са били населени предимно с българско етническо население. В тези области са живеели също турци и гърци, но преобладаващия етнос е бил българския. И преди да се случат събитията от пърите две десетилетия на 20 век, никой не е подлагал на съмнение този факт и съответно правото на България да има излаз на Бяло море. Дори най-върлите опоненти на България са знаели добре, че населението в тези територии е българско. Днес нещата са различни, минаха повече от 100 години откакто тракийските бежанци се преселиха на територията на днешна България. Страната ни се стреми да поддържа добросъседски отношения с всички съседни държави. Но е редно да помним историята, защото, за да имаме  бъдеще, трябва да познаваме миналото. А потомците на тракийските българи днес са около 1 милион или около 15% от населението на България.

Трагедията на хиляди български тракийски семейства е добре представена в книгата на Любомир Милетич “Разорението на тракийските българи през 1913 г. “ издадена за пръв път малко след събитията от 1913 година. По отношение на броя българи в Одринска тракия, Милетич пише:

“...областите на бившия Одрински вилает... бяха разделени на 32 каази (околии)... Само в 7 каази (Султанерийска, Мидийска, Еджеабадска, Мирефтенска, Шаркьойска и Родостенска) е нямало що годе значително число българско население...”

Т.е. в 25 от общо 32-те околии на Одринския вилает, българското население е било най-многочислено.

Тракийските българи дават около 68 000 жертви, а 300 000 хиляди са тракийските бежанци, които се заселват на територията на съвременна България. Имотите на тези тракийци се оценяват общо на близо 260 000 000 златни лева, което е десетки милиарди долари по днешен курс.

Сключения Лондонски договор през 1913 г, с одобрението на Великите сили, който слага край на Балканската война, гарантира на България излаз на Бяло море, с което са съгласни всички, които подписват договора. Но неразумната имперска политика на тогавашните български управници води до Междусъюзническата война и последвалата нова национална катастрофа.

В края на лекцията нека припомним завещанието, оставено ни от старите войводи, сражавали се в безбройните национално-освободителни войни: “Не забравяйте, но не отмъщавайте”. В него е събрана мъдростта на изстрадалите тракийци.