Тракийските българи срещу несправедливия Ньойски договор – лекция от Лазар Налбантов

Подписване на Ньойския договор

Откъс от лекция на историка и изпълнител на странджански песни Лазар Налбантов пред членове на Тракийско дружество Странджа, Бургас.

На 19 септември 1919 година във Франция на българската делегация е връчено копие от Ньойския договор. В договора са определени новите граници на България. От страната се откъсват големи територии, които винаги са били населени с българи и се предоставят на Сърбия, Турция, Румъния и Гърция. Най-вече това се отнася за Беломорска Тракия, Македония и Добруджа, както и територии в западната и югозападната част на страната. Освен това според договора България се задължава да изплати репарации в размер на  2,3 милиарда златни франка, плюс лихви, да предаде стотици хиляди тонове въглища, десетки хиляди добитък и т.н. Налагат се ограничения в търговската дейност на България, разформира се армията.

На българската делегация са дадени 25 дена да направи възражения. От българска страна се правят редица възражения по клаузите на договора, но те не са взети под внимание. На 27 ноември договорът е подписан в Ньой, Франция.

След обявяването на договора, по цялата страна, но най-вече в Тракия започват протести, митинги, изпращане на протестни писма и телеграми до българското правителство и до правителствата на великите сили, подписали договора. Още в края на септември 1919 и пред следващите месеци протестната вълна залива градовете и селата в Беломорска и Одринска Тракия. Учители, свещеници, местни патриоти, чиновници и обикновени работници и селяни се събират на шествия и подписват текстовете на протестни заявления срещу неправедливите и тежки клаузи на договора.

В речите, писмата и телеграмите, запазени от онова време, е документирана цялата трагедия на тракийските българи и на българската нация като цяло. Навсякъде се посочва, че териториите, които насилствено се откъсват от България, етнически и географски са принадлежали и трябва да принадлежат на България. Че договора не създава условия за добросъседски отношения, а залага поводи за бъдещи проблеми и дори военни конфликти. Че стотици хиляди българи ще бъдат лишени от имотите си и отново захвърлени на произвола на съдбата, принудени да напуснат бащиното огнище. Че нова вълна от македонски, добруджански, тракийски бежанци ще залее България и ще постави страната в още по-трудно положение, в момент, когато трябва да изплаща и репарации. И че след толкова трудности и жертви, българите не могат просто така да се откажат от земята си и да захвърлят всичко, изковано и постигнато с много труд и полято с кръвта на хиляди герои.

Редно е да споменем немалката роля на американския президент Удроу Уилсън в този тежък за България момент. Без неговата категорична намеса, последиците за страната след 1-вата световна война щяха да бъдат още по-тежки и разрушителни. На мирните преговори през 1919 Удроу Уилсън отстоява интересите на България в противовес на щенията на сръбски, румънски и гръцки политици и прави всичко по силите си, щото страната ни да не бъде напълно унищожена и разкъсана.

И все пак, макар и не напълно унищожена, България е поставена в положение, което предпоставя продължаването с нова сила на национално-освободителната борба. Ще приведа откъс от речта на Георги Попкиров, произнесена на 1 октомври 1919 г. в Дедеагач:

"А где ли не е проляна българска кръв? Коя ли педя българска земя не е заляна с кръвта на нейните синове?! Дали Добруджа или Тракийските полета?! Не помислиха ли нашите велики съдии в своята конференция, че не може да се мре тъй доблестно, тъй самоотвержено за чужда земя?! Не помислиха ли, че България даде толкова много жертви, че тя понесе толкова тежки страдания само за своето обединение и целокупност?!"

Днес, 124 години по-късно, е време да направим равносметка и да очертаем пътя на България в бъдещето. Днес България е пълноправен член на Европейския съюз, заедно с Гърция и Румъния, а другите ни съседи са по пътя си към европейското обединение. Това е начинът да се загърбят старите ежби и да се преодолеят стари бариери, сковавали много години балканските народи и пречели на нормалното им развитие и добросъседски отношения. Когато за всички стане задължително и неотменно спазването на човешките права и гражданските свободи във всяка една балканска държава, това ще е гаранция за сближаването ни и процъфтяването на нашия регион.