Кратко житие на Капитан Петко Войвода – разказ от историка и народен певец Лазар Налбантов

Капитан Петко Войвода

Кратък преразказ на разказа на Лазар Налбантов относно патрона на Тракийско дружество Странджа пред членове на дружеството.

Капитан Петко войвода, известен още като Петко Киряков, е български хайдушки войвода и борец за свобода, посветил живота си на освобождението на България и по-специално на Тракия през втората половина на 19 век.

Роден е в село Доган Хисар, Беломорска Тракия, на 18 декември 1844 г.

Началото на хайдушката му дейност е през 1861, след като турци убиват брат му и братовчед му. Скоро малката му чета от 7 души убива непосредствените убийци на роднините му, както и издалия заповедта Мехмед Кеседжи Бей.

В началото на 1861 г. Петко воюва срещу османците в Марония, Енос и околностите. През 1863 част от четата е заловена край Енос и хвърлена в затвора. По-късно ги местят в Драма, като по пътя хайдутите правят опит за бягство. Скоро обаче всички отново са заловени, без войводата Петко. През 1864 Петко отново излиза в гората с нова чета и успява да победи в сражение известния Осман ага, пратен срещу него.

През 1866 г. войводата пътува до Италия и става близък приятел с Джузепе Гарибалди, живеейки в дома му няколко месеца. Гарибалди помага на Петко да организира добре известния „Батальон Гарибалди“ в Критската революция от 1866-1869 г., който се състои от 220 италианци и 67 българи и се бие срещу османлиите на остров Крит. За службата си Петко получава военното звание капитан – оттогава става известен като Капитан Петко Войвода.

През 1869 г. Петко отново създава своя чета, която участва в Руско-турската война от 1877-78 г. Неговият отряд освобождава Марония от турско владичество през декември 1877 г., установявайки там собствена власт. След това заедно с Крайчо войвода участва в освобождението на Родопите.

След войната генерал Скобелев кани Петко в Русия, представя го на императора, дават му чин капитан от руската армия и имение. Скоро обаче Петко решава да се върне в България.

След завръщането си Петко живее във Варна с новата си съпруга Рада Кравкова от Казанлък. През 1896 г. основава дружество, наречено Странджа, чиито приемник е днешното Тракийско дружество Странджа - Бургас. Умира във Варна на 7 февруари 1900 г.

Множество паметници, посветени на Петко войвода, са издигнати в цяла България, както и в родното му място в днешна Гърция, а също в Рим и Киев. За популяризирането му като народен герой спомага и сериалът „Капитан Петко войвода” по сценарий на Николай Хайтов, излъчен за първи път през 1981 г. Има няколко български патриотични песни, посветени на Петко и другарите му. В негова чест е кръстен и връх Петко войвода на остров Ливингстън, Антарктида.