Цариградския договор и разорението на тракийските българи - лекция от Лазар Налбантов

Лекция от зам. председателя на ТД Странджа Лазар Налбантов, изнесена пред членове на тракийско дружество Странджа, Бургас.

На 29 септември 1913 между България и Турция се подписва т.нар. Цариградски договор, който урежда новите граници между двете държави в Тракия след Междусъюзническата война. Според договора България губи територии в Одринска област, но запазва излаза си на Егейско море.

Според член 9 и член 11 на Цариградския договор, тракийските българи, които са станали бежанци, ще запазят имотите си и ще могат да се завърнат в своята родна Тракия.

Цитат на Чл. 9 от договора:

Българските общини в Турция ще се ползват от същите права, от които се ползват понастоящем и другите християнски общини в Отоманската империя. Българи, отомански поданици, ще запазят своите движими и недвижими имоти и няма да бъдат възпрепятствани в изпълнение на своите човешки и имотни права, както и в ползването от тях. Тези, които са напуснали домовете си през последните събития, ще могат да се зъвърнат най-късно в срок от две години.

Цитат от Чл. 11 от договора:

Правото на недвижима собственост в отстъпените територии, както то се предвижда от отоманския закон върху недвижимите имоти, градски и селски, ще бъде признато без никакво ограничение. Собствениците на недвижими или движими имоти ще продължават да се ползват от всичките си права на собственост, даже ако те се установят на временно или постоянно местожителство вън от България. Те ще могат да дават имотите си под наем или да ги управляват чрез трети лица.

Членове 9 и 11 обаче така и остават неизпълнени. Като следствие на това, около 800 000 тракийски българи, наследници на тракийските бежанци от 108 български тракийски села, продължават да бъдат необезщетени за своите изгубени имоти в Одринска и Беломорска Тракия. Става дума за десетки хиляди къщи, над 2 и половина милиона декара обработваема земя и стотици хиляди глави добитък. Общата сума на всички имоти, изчислена през 1920, възлиза на над 258 милиона златни лева.

През 1925 е подписан Ангорския договор, в който вече българите бежанци от Тракия и Мала Азия са определени като изселници. Според експерти в международното право обаче, бежанеца не може да загуби статута си на бежанец, тъй като е насилствено принуден да изостави имотите си, затова при него не важат основания като неплащане на данъци или нестопанисване на имоти.