ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО "СТРАНДЖА"
 
 
 
Тракийско дружество "СТРАНДЖА", Бургас е организация на тракийските българи, приемник на дружество "Странджа", основано от Капитан Петко Войвода през 1896. Тракийско дружество "СТРАНДЖА" е член на Съюза на Тракийските дружества в България.
Почивка в Странджа

Честит патронен празник на СУ "Константин Петканов"!

Академик Константин Петканов

Днес се навършват 129 години от рождението на Константин Петканов, патрон на СУ "Константин Петканов", Бургас.

Академик Константин Николов Петканов е роден на 12.12.1891 г. в с. Каваклия, Лозенградско (сега Кавакли, квартал на Къркларели, Турция). Баща му поп Никола Петканов активно участва в църковното инационалноосвободително движение в Одринско.

Началното образование завършва в Лозенград, а от 1906 до 1909 учи в мъжката гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин. От 1909 до 1912 г. е учител в Малко Търново, Енеджия и Бунар Хисар. От 1912 г е студент по Славянска филология в Софийския университет.

Участва в Балканската и Първата световна война. През 1918 г. се оженва за сръбкинята от унгарски произход Станислава-Александра Новакович. Започва работа като учител в Карабунар (Средец) и Созопол.

През 1920 г. се заселва със семейството си в Бургас, където активно участва в обществения и музикален живот на града. Редактор е на в. „Странджа“ и в. „Демократически преглед“. Тук се раждат дъщерите му Сълза и Поляна.

През 1929 г. е избран за заместник кмет на Бургас. От 1930 г. семейството му се заселва в София. Избран е за член на Съюза на българските писатели. От 1931 г. е секретар, а по-късно и председател на Тракийската организация, редактор на в. „Тракия“ и списанието на тракийската младеж „Завет“.

През 1944-1947 г. е директор на Националната култура към Министерството на информацията и изкуството. На 14.01.1945 г. е избран за редовен член на БАН. От 1949 г. е председател на Тракийския научен институт. Умира на 12.01.1952 г. в София.

В своето творчество той описва живота на хората, живели, трудили се, борили се за своето съществуване, за своята свобода в оная част от източна Тракия, на Странджа, останала след 1913 година извън пределите на отечеството. От разказите и романите му лъха голямата любов на хората от патриархалното българско село към земята, но и тъга към безвъзвратно загубеното родно огнище. По-известни негови творби са „Хайдути“, „Морава звезда, кървава“, „Иде от равнината“, „Жътва“, както и сборника от избрани творби „Белият вятър на Странджа“.

НАЙ-ПОПУЛЯРНО

Почивка в Странджа