142 години от Кресненско-Разложкото въстание
На 5 октомври 2020 година се навършват 142 години от избухването на Кресненско-Разложкото въстание. Това въстание е част от национално-освободителната борба на българите, започнала веднага след обявяване на решенията на Берлинския конгрес, които оставят големи области, населени с българи, извън границите на Княжество България.
Кресненско-Разложкото въстение е бунт на македонските българи, започнал поради това, че цялата област Македония е оставена в рамките на Османската империя, т.е. - извън границите на българската държава.
Подготовката за въстанието започва със съвещание между македонски войводи и български интелектуалци, проведено на 8 септември в Рилския манастир. На това съвещание се взема решение да се организира местно опълчение. На 5 октомври чета от 400 души под командването на Стоян Войвода и Адам Калмиков, напада и разбива в сражение турския гарнизон, разположен близо до Кресна. С това се слага началото на въстанието.
През октомври и ноември 1878 въстанието обхваща селата и градовете по поречието на река Струма, Кресненското дефиле и в Разложката котловина. Освободени са над 40 селища. Въстаническите действия продължават до пролетта на следващата 1879 година, но поради разкол в ръководството на бунтовниците, те започват да търпят поражения. Четите се разпускат през май 1879 и въстанието се прекратява. Около 30 хиляди българи стават бежанци, напускат родните си места и се преселват от Македония в Княжество България.
